Смилец се качва на Българския престол по нареждане на татаринът хан Ногай
Майката е другият основен герой в поемата. Тя има тежка съдба като съпруга на хайдутин. Единствената й радост е нейният син. Но сега е поставена пред опасността да изгуби и него, защото той е готов да поеме по пътя на баща си. Майката знае, че не може да се противопостави нито на волята на мъжа си, нито на желанието на сина си.
Йордан Радичков – „Ноев ковчег“ (Анализ) Последно добавени материали
Редица документи ни представят хаоса зад солидната международна фасада на османската империя. Този период, доскоро наричан в нашата история „
По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.
изразяват тези стремежи. Те формират гражданската позиция на момчето. Затова горещо и дръзко звучи молбата на малкия Чавдар:
Сред тях са Хаджи Христо Българин, Ангел Гацо, Индже войвода и други.
В последствие четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Сидер воевода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа използват именно модела на Раковски. Този модел се повтаря при всички бъдещи чети.
Други пък без да осъзнават, предпочитат да напуснат родината си, за да робуват на хората отнемащи свободата и държавата им.
Геноцидът над тракийските българи Турските кланета и зверства над българи Йонка Маркова Старозагорското клане Руско-турската война и освобождението на България Бояджишкото клане Битката за Дряновския Манастир Джанюариъс Макгахан за клането в Перущица Джанюариъс Макгахан за клането в Панагюрище Джанюариъс Макгахан: Истината за Баташкото клане
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
Начело на второто търновско въстание застава Ростислав Страцимирович, който е потомък на Иван Срацимир
Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е представена срещата между малкия Чавдар и майка му. От диалога между тях се разбира, че синът Хайдутин иска да отиде в дружината на баща си, известния хайдутин Петко Страшника. Разговорът между двамата е задушевен, предаден е с обич и топлота.
„Хайдути“ е една от първите творби на Христо Ботев, създадена вероятно в Одеса и публикувана по-късно във в.